11 нояб. 2012 г., 15:34

Викът на преродена птица

1.1K 0 0

Понякога аз искам да извикам,

да изкрещя и да политна

над болката, която ме научи да обичам,

над всичко познато и непознато досега.

 

Да се рея с крясък в небосвода,

да летя, да викам без покой,

това е мое право, но дали ще мога

да живея в лъжата, че все още си мой.

 

Без моя сън и всичко свято,

без моя дом и копнежа мой,

това е толкова за мене непознато,

но сякаш става истина за всички, че не си мой.

 

И как така като лъжлива птица

ще продължавам да се рея с вик безпомощен сега,

да търся друга нощ в друга посока,

а ти отдавна отлетлял си - да...

 

... Като нова, преродена птица,

аз не мога да остана в самота

и затова сега щастлива искам да летя

към следващата по-красива тръпка на нощта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...