Понякога аз искам да извикам,

да изкрещя и да политна

над болката, която ме научи да обичам,

над всичко познато и непознато досега.

Да се рея с крясък в небосвода,

да летя, да викам без покой,

това е мое право, но дали ще мога

да живея в лъжата, че все още си мой.

Без моя сън и всичко свято,

без моя дом и копнежа мой,

това е толкова за мене непознато,

но сякаш става истина за всички, че не си мой.

И как така като лъжлива птица

ще продължавам да се рея с вик безпомощен сега,

да търся друга нощ в друга посока,

а ти отдавна отлетлял си - да...

... Като нова, преродена птица,

аз не мога да остана в самота

и затова сега щастлива искам да летя

към следващата по-красива тръпка на нощта.