19 mar 2009, 1:37

Викът от Кръста

  Poesía » Otra
650 1 1

 

Викът от Кръста

е в ушите на света.

 

Огромен чук,

железен звън прокънтя.

И острият пирон

разкъсал е плътта,

а после става тихо -

настъпва вечерта.

Викът от Кръста

е в ушите на света.

 

Викът от Кръста

е в ушите на света.

 

Синът разпънат,

ранен за греховете,

прикован жестоко -

носи моята вина.

А после става тихо,

роди се в мен надежда,

извор на живот потича

от посланието във вика.

 

Викът от Кръста

е в ушите на света.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Синът разпънат,
    ранен за греховете,
    прикован жестоко -
    носи моята вина."
    Послание, което наистина кънти в ушите.
    Поздрави.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...