19.03.2009 г., 1:37

Викът от Кръста

645 1 1

 

Викът от Кръста

е в ушите на света.

 

Огромен чук,

железен звън прокънтя.

И острият пирон

разкъсал е плътта,

а после става тихо -

настъпва вечерта.

Викът от Кръста

е в ушите на света.

 

Викът от Кръста

е в ушите на света.

 

Синът разпънат,

ранен за греховете,

прикован жестоко -

носи моята вина.

А после става тихо,

роди се в мен надежда,

извор на живот потича

от посланието във вика.

 

Викът от Кръста

е в ушите на света.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Синът разпънат,
    ранен за греховете,
    прикован жестоко -
    носи моята вина."
    Послание, което наистина кънти в ушите.
    Поздрави.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...