19.03.2009 г., 1:37

Викът от Кръста

646 1 1

 

Викът от Кръста

е в ушите на света.

 

Огромен чук,

железен звън прокънтя.

И острият пирон

разкъсал е плътта,

а после става тихо -

настъпва вечерта.

Викът от Кръста

е в ушите на света.

 

Викът от Кръста

е в ушите на света.

 

Синът разпънат,

ранен за греховете,

прикован жестоко -

носи моята вина.

А после става тихо,

роди се в мен надежда,

извор на живот потича

от посланието във вика.

 

Викът от Кръста

е в ушите на света.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Синът разпънат,
    ранен за греховете,
    прикован жестоко -
    носи моята вина."
    Послание, което наистина кънти в ушите.
    Поздрави.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...