Викът от Кръста
е в ушите на света.
Огромен чук,
железен звън прокънтя.
И острият пирон
разкъсал е плътта,
а после става тихо -
настъпва вечерта.
Викът от Кръста
е в ушите на света.
Викът от Кръста
е в ушите на света.
Синът разпънат,
ранен за греховете,
прикован жестоко -
носи моята вина.
А после става тихо,
роди се в мен надежда,
извор на живот потича
от посланието във вика.
Викът от Кръста
е в ушите на света.
© Явор Костов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
