Вина

fervor (fervor)
58 2063

10 nov 2011, 10:28

Poesía » Otra

527 0 4

Вина

Сърцето ми в бърз ритъм пулсира,

внезапна тягост гърдите ми раздира,

усещам живота си изживян напразно,

и пропилени едничките си години младост.

Заблудих се от собствената си наивнаст

и заслужено озовах се на житейското бесило,

то е съдник за допуснатите грешки,

за затварянето на очите пред лъжите тежки.

Те объркаха съзнанието ми изцяло,

не различих кое е истинско, кое е преиграно,

надсмях се над всичко, дори и над страха,

а оказах се страхливка собствения си живот да подредя.

Допуснах мълчанието в мен да надделее,

съдбата с право иска всичко да ми вземе,

пламъкът в очите ми се загаси,

разрушени умират моите мечти.

Вече всяка изречена дума губи своя смисъл,

в главата ми не остана и едничка правилна мисъл,

единствена с мене остана празнотата,

чийто глас напомня ми за самотата.

Душата си така и в никой не открих,

умело мъката си в себе си прикрих,

с грях в греха си нося своята вина,

че забравих, че не съм безгрешна, че и аз греша.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

sani-ti (Таня Иванова)

2011-11-16T13:58:31+02:00

Всеки има път, който трябва да извърви! От грешките се учим и помъдряваме. Поздрав, Ели!
Rebecca (Ребека Георгиева)

2011-11-16T11:27:05+02:00

Тъжно, но красиво! Поздрав!
fervor (fervor)

2011-11-10T11:24:47+02:00

Мерси много!
M1234567891 (Миночка Митева)

2011-11-10T11:19:42+02:00

Тъжна изповед,но не потъвай в тъга,ние сме на земята именно защото сме грешни,но когато осъзнаем някоя от грешките си и се опитаме да я поправим,то това променя смисълът на живота.Хареса ми!Поздрав!