Вина
Вина
Сърцето ми в бърз ритъм пулсира,
внезапна тягост гърдите ми раздира,
усещам живота си изживян напразно,
и пропилени едничките си години младост.
Заблудих се от собствената си наивнаст
и заслужено озовах се на житейското бесило,
то е съдник за допуснатите грешки,
за затварянето на очите пред лъжите тежки.
Те объркаха съзнанието ми изцяло,
не различих кое е истинско, кое е преиграно,
надсмях се над всичко, дори и над страха,
а оказах се страхливка собствения си живот да подредя.
Допуснах мълчанието в мен да надделее,
съдбата с право иска всичко да ми вземе,
пламъкът в очите ми се загаси,
разрушени умират моите мечти.
Вече всяка изречена дума губи своя смисъл,
в главата ми не остана и едничка правилна мисъл,
единствена с мене остана празнотата,
чийто глас напомня ми за самотата.
Душата си така и в никой не открих,
умело мъката си в себе си прикрих,
с грях в греха си нося своята вина,
че забравих, че не съм безгрешна, че и аз греша.
© fervor All rights reserved.
