fervor (fervor)
58 2063
10.11.2011 г., 10:28 ч.

Вина 

  Поезия » Друга
526 0 4

Вина

 

 Сърцето ми в бърз ритъм пулсира,

внезапна тягост гърдите ми раздира,

усещам живота си изживян напразно,

и пропилени едничките си години младост.

 Заблудих  се от  собствената си наивнаст

и заслужено озовах се на житейското бесило,

то е съдник за допуснатите грешки,

за затварянето на очите пред лъжите тежки.

 Те объркаха съзнанието ми изцяло,

не различих кое е истинско,  кое е преиграно,

надсмях се над всичко, дори и над страха,

а оказах се страхливка собствения си живот да подредя.

 Допуснах мълчанието в мен да надделее,

съдбата с право иска всичко да ми вземе,

пламъкът в очите ми се загаси,

разрушени умират моите мечти.

 Вече всяка изречена дума губи своя смисъл,

в главата ми не остана и едничка правилна мисъл,

единствена с мене остана празнотата,

чийто глас напомня ми за самотата.

 Душата си така и в никой не открих,

умело мъката си в себе си прикрих,

с грях в греха си нося своята вина,

че забравих, че не съм безгрешна, че и аз греша.

© fervor Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Всеки има път, който трябва да извърви! От грешките се учим и помъдряваме. Поздрав, Ели!
  • Тъжно, но красиво! Поздрав!
  • Мерси много!
  • Тъжна изповед,но не потъвай в тъга,ние сме на земята именно защото сме грешни,но когато осъзнаем някоя от грешките си и се опитаме да я поправим,то това променя смисълът на живота.Хареса ми!Поздрав!
Предложения
: ??:??