13 nov 2024, 18:38

Вина

  Poesía » Otra
475 0 0

Виня теб, а всъщност, себе си линчувам.

Виня се ожесточено, от тези обвинения сърцето е така огорчено.

Вината изпитвам я ежедневно, сякаш, тя превърна се в бреме лежерно.

Виня те много сурово, защото критичността пронизва костта ми, ограбва усмивката от деня ми.

Върху теб изливам своята агресия, това е драматична импресия.

Вина само в себе си тая, а на теб приписвам я, кротко за да спя.

Да обвиня друг по-лесно е...

Да призная пред себе си колко е нелепо - гротескно е.

                                        * * *

Вината първи другар от години, а ще спра ли да те виня, любими?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...