13.11.2024 г., 18:38

Вина

478 0 0

Виня теб, а всъщност, себе си линчувам.

Виня се ожесточено, от тези обвинения сърцето е така огорчено.

Вината изпитвам я ежедневно, сякаш, тя превърна се в бреме лежерно.

Виня те много сурово, защото критичността пронизва костта ми, ограбва усмивката от деня ми.

Върху теб изливам своята агресия, това е драматична импресия.

Вина само в себе си тая, а на теб приписвам я, кротко за да спя.

Да обвиня друг по-лесно е...

Да призная пред себе си колко е нелепо - гротескно е.

                                        * * *

Вината първи другар от години, а ще спра ли да те виня, любими?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...