Виня теб, а всъщност, себе си линчувам.
Виня се ожесточено, от тези обвинения сърцето е така огорчено.
Вината изпитвам я ежедневно, сякаш, тя превърна се в бреме лежерно.
Виня те много сурово, защото критичността пронизва костта ми, ограбва усмивката от деня ми.
Върху теб изливам своята агресия, това е драматична импресия.
Вина само в себе си тая, а на теб приписвам я, кротко за да спя.
Да обвиня друг по-лесно е...
Да призная пред себе си колко е нелепо - гротескно е.
* * *
Вината първи другар от години, а ще спра ли да те виня, любими?!
© Симона Господинова Всички права запазени