Виня теб, а всъщност, себе си линчувам.

Виня се ожесточено, от тези обвинения сърцето е така огорчено.

Вината изпитвам я ежедневно, сякаш, тя превърна се в бреме лежерно.

Виня те много сурово, защото критичността пронизва костта ми, ограбва усмивката от деня ми.

Върху теб изливам своята агресия, това е драматична импресия.

Вина само в себе си тая, а на теб приписвам я, кротко за да спя.

Да обвиня друг по-лесно е...

Да призная пред себе си колко е нелепо - гротескно е.

                                        * * *

Вината първи другар от години, а ще спра ли да те виня, любими?!