ВИНАГИ
Това стихотворение е посветено на момчето, което прати сърцето ми на сто и петдесет километра от мен!
Черни, тайствени очи,
погледнеш ги - губиш се в тях,
а от тях наслада няма.
И падаш,
докато не пропаднеш
във вечния блян от наслада.
Наслада, от която боли
и не можеш да й се наситиш,
обляна от мечтани лъжи
за човека, който всъшност не си.
Но в сърцето ми живеят
две измамни черни очи,
от които тъй сладко боли, боли.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Вероника Шефченко Todos los derechos reservados
