ВИНАГИ

9 сент. 2007 г., 18:22

Поэзия

645 0 2

Това стихотворение е посветено на момчето, което прати сърцето ми на сто и петдесет километра от мен!

Черни, тайствени очи,
погледнеш ги - губиш се в тях,
а от тях наслада няма.
И падаш,
докато не пропаднеш
във вечния блян от наслада.

Наслада, от която боли
и не можеш да й се наситиш,
обляна от мечтани лъжи
за човека, който всъшност не си.
Но в сърцето ми живеят
две измамни черни очи,

от които тъй сладко боли, боли.

ВИНАГИ

Свързани произведения

Комментарии

Предложения