Винаги е било много по-лесно...

Винаги е било много по-лесно да 

да чакаме слънцето, вместо да го търсим.

Винаги е било много по-лесно да

обвиним луната, вместо да и вярваме.

Винаги е било много по-лесно да

отричаме звездите, вместо да мечтаем.

Винаги е било много по-лесно да

се отказваме от лъчите, вместо да ги приемаме.

Винаги е било много по-лесно да

слушаме глухо, вместо да пеем сърцето си.

Винаги е било много по-лесно да

да понесем болката, вместо щастието.

Винаги е било много-лесно да

съществуваме, вместо да живеем...

Винаги е било много по-лесно да

да искаме, вместо да създаваме...

Винаги е било много по-лесно да

не избираме*, вместо да избираме.

Винаги е било много по-лесно да

да си затворим очите за възможностите.

Винаги е било много по-лесно да

да бягаме от чувствата, думите, делата –

вместо да живеем и да се усмихваме.

От черното и бялото да нарисуваме цветя.

Вместо да спрем мига, за да се радваме

и го задържаме да седи на едно място...

за да оправдаем умората и за да скрием

още по навътре, стаените сили в нас.

Винаги ни е било много по-лесно...

да не признаем  това..." Обичам те"...

Винаги ни е било много по-лесно,

отколкото да си представим и усетим.

Днес може би най-трудното да знаем,

че нещо си отива, за да намери мястото си.

Днес ни е много по-лесно да сме еднакви,

вместо да се обичаме различни, каквито сме.

Много по-трудно ни е така да се приобщим...

Много по-трудно от това да плуваме без море...

Много по-трудно от това да летим без крила...

Много по-трудно от това да плачем, без сълзи...

А всъщност, трудното е много по-лесно...

когато обичаме, изберем и потънем в душата.

Много по-лесно, отколкото сме си мислили.

Тогава птичето без оръжия, се освобождава.

Знаеш ли? – рекох веднъж на птичето в клетка –

Не сме съдбата, но животът сме е в изборите си.

Не сме небесата, но във смелостта ги докосваме...

Не сме, не сме, не сме, но в стиховете си сме...

Знаеш ли? Ние сме ехото, на този с целувките...

Ние сме гласът на прегръдките, поети от сърце.

Ние сме измислените разходки, които ни оставят

следите, благословени от искреност и истина...

Винаги ни е било много по-лесно... да затворим

това..." Обичам те"..., вместо да го освободим...

А ние сме тези, които в песните откриваме смисъл....

И можем да усетим надълбоко в себе си, що е същност...

__________________________________________

* - в смисъл - Когато не избираме, също избираме.