Винаги е било много по-лесно...
Винаги е било много по-лесно...
Винаги е било много по-лесно да
да чакаме слънцето, вместо да го търсим.
Винаги е било много по-лесно да
обвиним луната, вместо да и вярваме.
Винаги е било много по-лесно да
отричаме звездите, вместо да мечтаем.
Винаги е било много по-лесно да
се отказваме от лъчите, вместо да ги приемаме.
Винаги е било много по-лесно да
слушаме глухо, вместо да пеем сърцето си.
Винаги е било много по-лесно да
да понесем болката, вместо щастието.
Винаги е било много-лесно да
съществуваме, вместо да живеем...
Винаги е било много по-лесно да
да искаме, вместо да създаваме...
Винаги е било много по-лесно да
не избираме*, вместо да избираме.
Винаги е било много по-лесно да
да си затворим очите за възможностите.
Винаги е било много по-лесно да
да бягаме от чувствата, думите, делата –
вместо да живеем и да се усмихваме.
От черното и бялото да нарисуваме цветя.
Вместо да спрем мига, за да се радваме
и го задържаме да седи на едно място...
за да оправдаем умората и за да скрием
още по навътре, стаените сили в нас.
Винаги ни е било много по-лесно...
да не признаем това..." Обичам те"...
Винаги ни е било много по-лесно,
отколкото да си представим и усетим.
Днес може би най-трудното да знаем,
че нещо си отива, за да намери мястото си.
Днес ни е много по-лесно да сме еднакви,
вместо да се обичаме различни, каквито сме.
Много по-трудно ни е така да се приобщим...
Много по-трудно от това да плуваме без море...
Много по-трудно от това да летим без крила...
Много по-трудно от това да плачем, без сълзи...
А всъщност, трудното е много по-лесно...
когато обичаме, изберем и потънем в душата.
Много по-лесно, отколкото сме си мислили.
Тогава птичето без оръжия, се освобождава.
Знаеш ли? – рекох веднъж на птичето в клетка –
Не сме съдбата, но животът сме е в изборите си.
Не сме небесата, но във смелостта ги докосваме...
Не сме, не сме, не сме, но в стиховете си сме...
Знаеш ли? Ние сме ехото, на този с целувките...
Ние сме гласът на прегръдките, поети от сърце.
Ние сме измислените разходки, които ни оставят
следите, благословени от искреност и истина...
Винаги ни е било много по-лесно... да затворим
това..." Обичам те"..., вместо да го освободим...
А ние сме тези, които в песните откриваме смисъл....
И можем да усетим надълбоко в себе си, що е същност...
__________________________________________
* - в смисъл - Когато не избираме, също избираме.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Вълчева Все права защищены
