Човещината често смазват с валяци
и доводите на доброто, невалидни,
са газени от зли човекопаяци
емоционално-емпатично инвалидни.
Танцуват валс разюздени фурии,
обсебени от адските си страсти.
Раздават правосъдие мастии
и хранят гладните отново с пасти.
Върти се, като вал на зла машина
(защо ли не, месомелачка...)
животът в кървавата си пъртина
и трупове оставя с всяка крачка.
Сълзите смазват частите от кости
по пътя нещо да не засече.
Бедите са най-честите ни гости
и всеки се спасява... щом умре...
На този фон от ужас и касапници
не трябва, моля ви, наистина не трябва,
да забравяме, че има дни на празници,
и щастие, което да ни радва!
Щом има вяра в светлите нюанси,
които също са наоколо, навред,
то още съществува, жив е шансът,
да има всеки бъдещето на Човек!
28.08.2023.
© Георги Каменов Todos los derechos reservados