30.09.2023 г., 11:41

Винаги има надежда

426 4 7

Човещината често смазват с валяци
и доводите на доброто, невалидни,
са газени от зли човекопаяци
емоционално-емпатично инвалидни.

Танцуват валс разюздени фурии,
обсебени от адските си страсти.
Раздават правосъдие мастии
и хранят гладните отново с пасти.

Върти се, като вал на зла машина
(защо ли не, месомелачка...)
животът в кървавата си пъртина
и трупове оставя с всяка крачка.

Сълзите смазват частите от кости
по пътя нещо да не засече.
Бедите са най-честите ни гости
и всеки се спасява... щом умре...

На този фон от ужас и касапници
не трябва, моля ви, наистина не трябва,
да забравяме, че има дни на празници,
и щастие, което да ни радва!

Щом има вяра в светлите нюанси,
които също са наоколо, навред,
то още съществува, жив е шансът,
да има всеки бъдещето на Човек!

28.08.2023.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...