4 abr 2006, 19:12

ВИНАГИ ПОМНЯ ПЪРВИЯ ...

  Poesía
746 0 4

 

На В. (спомен от гимназията)

 

Винаги помня първия наш танц –

Аз и Ти в класната стая.

Не издълба времето между нас

Яма от тук до безкрая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Един човек трябва да знае кога да замълчи. Мисля, че тук публикувах една миниатюра в проза за моето разбиране. Тогава времето не може да издълбае ями от нас до безкрая. Защото ние си останахме приятели и винаги се шегуваме, смеем се и се забавляваме като си говорим несериозно за сериозни неща или сериозно за несериозни неща.
  • Хубаво и оригинално! 6
  • Оригинално е харесва ми. Браво
  • Много красив спомен!
    Поздрав!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...