4 abr 2006, 19:12

ВИНАГИ ПОМНЯ ПЪРВИЯ ...

  Poesía
755 0 4

 

На В. (спомен от гимназията)

 

Винаги помня първия наш танц –

Аз и Ти в класната стая.

Не издълба времето между нас

Яма от тук до безкрая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Един човек трябва да знае кога да замълчи. Мисля, че тук публикувах една миниатюра в проза за моето разбиране. Тогава времето не може да издълбае ями от нас до безкрая. Защото ние си останахме приятели и винаги се шегуваме, смеем се и се забавляваме като си говорим несериозно за сериозни неща или сериозно за несериозни неща.
  • Хубаво и оригинално! 6
  • Оригинално е харесва ми. Браво
  • Много красив спомен!
    Поздрав!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...