4.04.2006 г., 19:12

ВИНАГИ ПОМНЯ ПЪРВИЯ ...

742 0 4

 

На В. (спомен от гимназията)

 

Винаги помня първия наш танц –

Аз и Ти в класната стая.

Не издълба времето между нас

Яма от тук до безкрая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Един човек трябва да знае кога да замълчи. Мисля, че тук публикувах една миниатюра в проза за моето разбиране. Тогава времето не може да издълбае ями от нас до безкрая. Защото ние си останахме приятели и винаги се шегуваме, смеем се и се забавляваме като си говорим несериозно за сериозни неща или сериозно за несериозни неща.
  • Хубаво и оригинално! 6
  • Оригинално е харесва ми. Браво
  • Много красив спомен!
    Поздрав!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...