Apr 4, 2006, 7:12 PM

ВИНАГИ ПОМНЯ ПЪРВИЯ ...

  Poetry
743 0 4

 

На В. (спомен от гимназията)

 

Винаги помня първия наш танц –

Аз и Ти в класната стая.

Не издълба времето между нас

Яма от тук до безкрая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Един човек трябва да знае кога да замълчи. Мисля, че тук публикувах една миниатюра в проза за моето разбиране. Тогава времето не може да издълбае ями от нас до безкрая. Защото ние си останахме приятели и винаги се шегуваме, смеем се и се забавляваме като си говорим несериозно за сериозни неща или сериозно за несериозни неща.
  • Хубаво и оригинално! 6
  • Оригинално е харесва ми. Браво
  • Много красив спомен!
    Поздрав!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...