Винаги има един последен път.
Едно последно „само още малко“.
Една последна първа среща.
Едни последни „много те обичам“.
Винаги има един последен дъх,
застинал между устните и думите.
Една последна споделена тайна.
И едно последно „ще те чакам вечно“.
Има и ще има винаги един последен смях
един последен, от нощта пронизван плач,
едно очакване да се събудиш във прегръдка
и една последна мисъл, че ни няма вече. ...