Винаги ще има един последен път

Винаги има един последен път.
Едно последно „само още малко“.
Една последна първа среща.
Едни последни „много те обичам“.

Винаги има един последен дъх,
застинал между устните и думите.
Една последна споделена тайна.
И едно последно „ще те чакам вечно“.

Има и ще има винаги един последен смях
един последен, от нощта пронизван плач,
едно очакване да се събудиш във прегръдка
и една последна мисъл, че ни няма вече.

Имало е, има и ще има най-пореден „най-последен“.
Винаги е „давам ти последен шанс“.
Винаги е „за последно те последвам“.
„Нека да си кажем сбогом за последно.“

.

.

.
 

Винаги ще има „имаше един последен път“.