21 sept 2007, 20:44

Винаги ще съм затворен там

  Poesía
647 0 3
Аз създадох
целия свят и неговите малки радости.
Всичката земна любов и щастливите хора.
Огъня, който гори в сърцето ти
и всичко, което поискам и мога.

И в сърцето си живея,
там, където винаги някоя обичам.
И лъчите, които тук греят,
са събрани в косите на момиче.

***

Аз обичам
целия си живот, който вече живея.
Цялата любов, която Тя ще ми даде и
огъня, запален в щастливото ми сърце,
и всичко което сънувам и виждам.

И в сърцето си живея,
там, където и ти винаги стоиш.
И очите ми черно-бели,
се молят различни да ги оцветиш.

***

Аз все се надявах на нещо страхотно
да дойде и да ме събуди от вечен сън.
И тогава всичко най-лошо се случи
и върху мен от небето падна гръм.
Аз все се надявах на някоя красавица,
да ме докосне и сякаш вълшебно да възвести,
но тогава един мъдър човек дойде и каза:
"Не бъркай красотата с добрия външен вид!"

Толкова ли ниско се целя,
толкова ли ниско летя?
Още ли в сърцето си живея,
без никога да се освободя?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....