21.09.2007 г., 20:44 ч.

Винаги ще съм затворен там 

  Поезия
482 0 3
Аз създадох
целия свят и неговите малки радости.
Всичката земна любов и щастливите хора.
Огъня, който гори в сърцето ти
и всичко, което поискам и мога.

И в сърцето си живея,
там, където винаги някоя обичам.
И лъчите, които тук греят,
са събрани в косите на момиче.

***

Аз обичам
целия си живот, който вече живея.
Цялата любов, която Тя ще ми даде и
огъня, запален в щастливото ми сърце,
и всичко което сънувам и виждам.

И в сърцето си живея,
там, където и ти винаги стоиш.
И очите ми черно-бели,
се молят различни да ги оцветиш.

***

Аз все се надявах на нещо страхотно
да дойде и да ме събуди от вечен сън.
И тогава всичко най-лошо се случи
и върху мен от небето падна гръм.
Аз все се надявах на някоя красавица,
да ме докосне и сякаш вълшебно да възвести,
но тогава един мъдър човек дойде и каза:
"Не бъркай красотата с добрия външен вид!"

Толкова ли ниско се целя,
толкова ли ниско летя?
Още ли в сърцето си живея,
без никога да се освободя?

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??