Sep 21, 2007, 8:44 PM

Винаги ще съм затворен там

  Poetry
645 0 3
Аз създадох
целия свят и неговите малки радости.
Всичката земна любов и щастливите хора.
Огъня, който гори в сърцето ти
и всичко, което поискам и мога.

И в сърцето си живея,
там, където винаги някоя обичам.
И лъчите, които тук греят,
са събрани в косите на момиче.

***

Аз обичам
целия си живот, който вече живея.
Цялата любов, която Тя ще ми даде и
огъня, запален в щастливото ми сърце,
и всичко което сънувам и виждам.

И в сърцето си живея,
там, където и ти винаги стоиш.
И очите ми черно-бели,
се молят различни да ги оцветиш.

***

Аз все се надявах на нещо страхотно
да дойде и да ме събуди от вечен сън.
И тогава всичко най-лошо се случи
и върху мен от небето падна гръм.
Аз все се надявах на някоя красавица,
да ме докосне и сякаш вълшебно да възвести,
но тогава един мъдър човек дойде и каза:
"Не бъркай красотата с добрия външен вид!"

Толкова ли ниско се целя,
толкова ли ниско летя?
Още ли в сърцето си живея,
без никога да се освободя?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...