25 nov 2011, 23:56

Вината, гордостта, възторгът

766 0 10

Вината ми е лакома. Не знам

с какво признание да я нахраня.

Страхът изпадна в кома. Сам

гневът остана - зъл като пираня.


Заинати се гордостта ми. И

престана изведнъж да ми говори.

Подхлъзна се страстта ми. Ти

безжалостно вратите ù затвори.


Доверието сви се под леда -

напълно безнадеждно  е без тебе.

Възторгът скри се без следа.

А бъдещият ден е непотребен.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мдааа Благодаря,Вале
  • "Вината ми е лакома. Не знам
    с какво признание да я нахраня.
    Страхът изпадна в кома. Сам
    гневът остана - зъл като пираня.

    Заинати се гордостта ми. И
    престана изведнъж да ми говори.
    Подхлъзна се страстта ми. Ти
    безжалостно вратите ù затвори.

    Доверието сви се под леда -
    напълно безнадеждно е без тебе.
    Възторгът скри се без следа.
    А бъдещият ден е непотребен."

    След като копирах и поставих, разчетох горното.
    Наистина, оригинално поднесени стихове, много силни. Без възторжена любов душата опустява и "бъдещият ден е непотребен" и вече понятията "вина" и "гордост" какъв ли смисъл придобиват? Колко си права! Поздравления за хубавото стихотворение!
  • djudjii, пропуснала си първи куплет, а той на мен най ми хареса
  • Заинати се гордостта ми. И
    престана изведнъж да ми говори.
    Подхлъзна се страстта ми. Ти
    безжалостно вратите ù затвори.
    Доверието сви се под леда -
    напълно безнадеждно е без тебе.
    Възторгът скри се без следа.
    А бъдещият ден е непотребен.

    Да!!!
    Много хубав!
  • Само с две думи- УНИКАЛНА СИ!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...