25 нояб. 2011 г., 23:56

Вината, гордостта, възторгът

767 0 10

Вината ми е лакома. Не знам

с какво признание да я нахраня.

Страхът изпадна в кома. Сам

гневът остана - зъл като пираня.


Заинати се гордостта ми. И

престана изведнъж да ми говори.

Подхлъзна се страстта ми. Ти

безжалостно вратите ù затвори.


Доверието сви се под леда -

напълно безнадеждно  е без тебе.

Възторгът скри се без следа.

А бъдещият ден е непотребен.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мдааа Благодаря,Вале
  • "Вината ми е лакома. Не знам
    с какво признание да я нахраня.
    Страхът изпадна в кома. Сам
    гневът остана - зъл като пираня.

    Заинати се гордостта ми. И
    престана изведнъж да ми говори.
    Подхлъзна се страстта ми. Ти
    безжалостно вратите ù затвори.

    Доверието сви се под леда -
    напълно безнадеждно е без тебе.
    Възторгът скри се без следа.
    А бъдещият ден е непотребен."

    След като копирах и поставих, разчетох горното.
    Наистина, оригинално поднесени стихове, много силни. Без възторжена любов душата опустява и "бъдещият ден е непотребен" и вече понятията "вина" и "гордост" какъв ли смисъл придобиват? Колко си права! Поздравления за хубавото стихотворение!
  • djudjii, пропуснала си първи куплет, а той на мен най ми хареса
  • Заинати се гордостта ми. И
    престана изведнъж да ми говори.
    Подхлъзна се страстта ми. Ти
    безжалостно вратите ù затвори.
    Доверието сви се под леда -
    напълно безнадеждно е без тебе.
    Възторгът скри се без следа.
    А бъдещият ден е непотребен.

    Да!!!
    Много хубав!
  • Само с две думи- УНИКАЛНА СИ!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...