Nov 25, 2011, 11:56 PM

Вината, гордостта, възторгът

  Poetry » Love
762 0 10

Вината ми е лакома. Не знам

с какво признание да я нахраня.

Страхът изпадна в кома. Сам

гневът остана - зъл като пираня.


Заинати се гордостта ми. И

престана изведнъж да ми говори.

Подхлъзна се страстта ми. Ти

безжалостно вратите ù затвори.


Доверието сви се под леда -

напълно безнадеждно  е без тебе.

Възторгът скри се без следа.

А бъдещият ден е непотребен.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мдааа Благодаря,Вале
  • "Вината ми е лакома. Не знам
    с какво признание да я нахраня.
    Страхът изпадна в кома. Сам
    гневът остана - зъл като пираня.

    Заинати се гордостта ми. И
    престана изведнъж да ми говори.
    Подхлъзна се страстта ми. Ти
    безжалостно вратите ù затвори.

    Доверието сви се под леда -
    напълно безнадеждно е без тебе.
    Възторгът скри се без следа.
    А бъдещият ден е непотребен."

    След като копирах и поставих, разчетох горното.
    Наистина, оригинално поднесени стихове, много силни. Без възторжена любов душата опустява и "бъдещият ден е непотребен" и вече понятията "вина" и "гордост" какъв ли смисъл придобиват? Колко си права! Поздравления за хубавото стихотворение!
  • djudjii, пропуснала си първи куплет, а той на мен най ми хареса
  • Заинати се гордостта ми. И
    престана изведнъж да ми говори.
    Подхлъзна се страстта ми. Ти
    безжалостно вратите ù затвори.
    Доверието сви се под леда -
    напълно безнадеждно е без тебе.
    Възторгът скри се без следа.
    А бъдещият ден е непотребен.

    Да!!!
    Много хубав!
  • Само с две думи- УНИКАЛНА СИ!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...