Вината ми е лакома. Не знам
с какво признание да я нахраня.
Страхът изпадна в кома. Сам
гневът остана - зъл като пираня.
Заинати се гордостта ми. И
престана изведнъж да ми говори.
Подхлъзна се страстта ми. Ти
безжалостно вратите ù затвори.
Доверието сви се под леда -
напълно безнадеждно е без тебе.
Възторгът скри се без следа.
А бъдещият ден е непотребен.
© Нина Чилиянска Всички права запазени