25.11.2011 г., 23:56

Вината, гордостта, възторгът

760 0 10

Вината ми е лакома. Не знам

с какво признание да я нахраня.

Страхът изпадна в кома. Сам

гневът остана - зъл като пираня.


Заинати се гордостта ми. И

престана изведнъж да ми говори.

Подхлъзна се страстта ми. Ти

безжалостно вратите ù затвори.


Доверието сви се под леда -

напълно безнадеждно  е без тебе.

Възторгът скри се без следа.

А бъдещият ден е непотребен.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мдааа Благодаря,Вале
  • "Вината ми е лакома. Не знам
    с какво признание да я нахраня.
    Страхът изпадна в кома. Сам
    гневът остана - зъл като пираня.

    Заинати се гордостта ми. И
    престана изведнъж да ми говори.
    Подхлъзна се страстта ми. Ти
    безжалостно вратите ù затвори.

    Доверието сви се под леда -
    напълно безнадеждно е без тебе.
    Възторгът скри се без следа.
    А бъдещият ден е непотребен."

    След като копирах и поставих, разчетох горното.
    Наистина, оригинално поднесени стихове, много силни. Без възторжена любов душата опустява и "бъдещият ден е непотребен" и вече понятията "вина" и "гордост" какъв ли смисъл придобиват? Колко си права! Поздравления за хубавото стихотворение!
  • djudjii, пропуснала си първи куплет, а той на мен най ми хареса
  • Заинати се гордостта ми. И
    престана изведнъж да ми говори.
    Подхлъзна се страстта ми. Ти
    безжалостно вратите ù затвори.
    Доверието сви се под леда -
    напълно безнадеждно е без тебе.
    Възторгът скри се без следа.
    А бъдещият ден е непотребен.

    Да!!!
    Много хубав!
  • Само с две думи- УНИКАЛНА СИ!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...