1 ene 2010, 18:02

Вини

  Poesía
1.2K 0 10

- Виновен ли съм... че те бленувам всеки ден

и влюбих се във тебе до безбожност,

че искам те да бъдеш винаги до мен

 и ме болеше - от тази невъзможност?

 

- Виновна ли съм... че на мечтите дадох им крила

и бях открита, честна и съдбовна,

че те открих във времето, едва

когато всичко вече е преходно?

 

- Виновен ли съм... че те търся в всичките жени,

че усмивката ти свети ми във мрака,

че погледът ти нежно ме плени?

И ако трябва... цяла  вечност ще те чакам.

 

- Виновна ли съм? Може би... Кажи

защо във очите ми любовта я няма?

Дали защото някой я вини,

че е невъзможна! И е много закъсняла...

 

Виновни ли сме? Може би и аз, и ти

 ще се срещнем в друго време и реалност,

отърсени от всичките вини -

попаднали един на друг съвсем случайно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Паула Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!!
  • Дълбоко изстрадан стих! И аз вярвам, че може би в друго време, в друг свят, в друга реалност невъзможната любов ще пребъде!
  • Виновни ще бъдете ако изпуснете любовта.Отпийте от устните си Вино не вини.УСПЕХ
  • Искам да ви поздравя всички с един стих, който приятелка ми изпрати- не знам кой е автора, но ми хареса за вас!!

    Във празничния, светъл час
    камбани приказни звънят,
    и обещават с чуден глас
    надежда, вяра и мечти!!!

    Да се изпълнят нашите сърца
    със мисли чисти и дела красиви,
    успехите да бъдат редом с нас,
    да бъдем истински щастливи!!..

    -Това е невъзможно казала Причината
    -Това е безразсъдство! отбелязъл Опитът
    -Това е безполезно! отсякла Гордостта
    - ОПИТАЙ....прошепнала Мечтата.

    Благодаря ви, приятели!!
  • Нищо не е случайно, Паула! Желая ти щастлива и сбъдната 2010! Поздравче с мой:
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=109294

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....