Вини
- Виновен ли съм... че те бленувам всеки ден
и влюбих се във тебе до безбожност,
че искам те да бъдеш винаги до мен
и ме болеше - от тази невъзможност?
- Виновна ли съм... че на мечтите дадох им крила
и бях открита, честна и съдбовна,
че те открих във времето, едва
когато всичко вече е преходно?
- Виновен ли съм... че те търся в всичките жени,
че усмивката ти свети ми във мрака,
че погледът ти нежно ме плени?
И ако трябва... цяла вечност ще те чакам.
- Виновна ли съм? Може би... Кажи
защо във очите ми любовта я няма?
Дали защото някой я вини,
че е невъзможна! И е много закъсняла...
Виновни ли сме? Може би и аз, и ти
ще се срещнем в друго време и реалност,
отърсени от всичките вини -
попаднали един на друг съвсем случайно.
© Паула Петрова All rights reserved.
