1.01.2010 г., 18:02

Вини

1.2K 0 10

- Виновен ли съм... че те бленувам всеки ден

и влюбих се във тебе до безбожност,

че искам те да бъдеш винаги до мен

 и ме болеше - от тази невъзможност?

 

- Виновна ли съм... че на мечтите дадох им крила

и бях открита, честна и съдбовна,

че те открих във времето, едва

когато всичко вече е преходно?

 

- Виновен ли съм... че те търся в всичките жени,

че усмивката ти свети ми във мрака,

че погледът ти нежно ме плени?

И ако трябва... цяла  вечност ще те чакам.

 

- Виновна ли съм? Може би... Кажи

защо във очите ми любовта я няма?

Дали защото някой я вини,

че е невъзможна! И е много закъсняла...

 

Виновни ли сме? Може би и аз, и ти

 ще се срещнем в друго време и реалност,

отърсени от всичките вини -

попаднали един на друг съвсем случайно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Паула Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!!
  • Дълбоко изстрадан стих! И аз вярвам, че може би в друго време, в друг свят, в друга реалност невъзможната любов ще пребъде!
  • Виновни ще бъдете ако изпуснете любовта.Отпийте от устните си Вино не вини.УСПЕХ
  • Искам да ви поздравя всички с един стих, който приятелка ми изпрати- не знам кой е автора, но ми хареса за вас!!

    Във празничния, светъл час
    камбани приказни звънят,
    и обещават с чуден глас
    надежда, вяра и мечти!!!

    Да се изпълнят нашите сърца
    със мисли чисти и дела красиви,
    успехите да бъдат редом с нас,
    да бъдем истински щастливи!!..

    -Това е невъзможно казала Причината
    -Това е безразсъдство! отбелязъл Опитът
    -Това е безполезно! отсякла Гордостта
    - ОПИТАЙ....прошепнала Мечтата.

    Благодаря ви, приятели!!
  • Нищо не е случайно, Паула! Желая ти щастлива и сбъдната 2010! Поздравче с мой:
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=109294

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...