3 jul 2021, 19:24  

Вините сто – животът е един 

  Poesía » Otra
478 11 11

Завръщането винаги боли
по някаква неведома причина.
На прага сядаш, чакаш, но дали
пристягането в ляво ще премине?

 

И с вързани очи ти е познат –
утъпкан път към тази стара къща,
но всеки спомен – приседлив комат,
горчи, горчи и трудно се преглъща.

 

И болка, без начало и без край,
по паметта ти с остри нокти дращи,
спокойствието е измислен рай,
за глухи, груби и дори незрящи.

 

А ти вземи парченце тишина
и тръгвай си, додето още цяла
е твоята и чуждата вина.
Дори не питай как си оцеляла.

 

И камък от Балкана, тъмносин,
сложи си в джоба – да те приземява.
Вините сто – животът е един
и затова си именно такава.

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Завръщането винаги боли
особено когато си виновен.
В сърцето ти, забити сто игли
превръщат топлината в ясен спомен.
А иначе не плачеш. Няма как. ...
  584  17 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??