Вините сто – животът е един
Завръщането винаги боли
по някаква неведома причина.
На прага сядаш, чакаш, но дали
пристягането в ляво ще премине?
И с вързани очи ти е познат –
утъпкан път към тази стара къща,
но всеки спомен – приседлив комат,
горчи, горчи и трудно се преглъща.
И болка, без начало и без край,
по паметта ти с остри нокти дращи,
спокойствието е измислен рай,
за глухи, груби и дори незрящи.
А ти вземи парченце тишина
и тръгвай си, додето още цяла
е твоята и чуждата вина.
Дори не питай как си оцеляла.
И камък от Балкана, тъмносин,
сложи си в джоба – да те приземява.
Вините сто – животът е един
и затова си именно такава.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
