11 feb 2018, 18:57

Вино след любов

  Poesía
1.5K 1 3

 

                             Виното е силно тъй както любовта,

                             щом обичаш и вкусът е силен,

                              страстта към него сравнима с тази към жена,

                              но няма го красивото което е било.

 

                              Роза аз дарих ѝ, на маса пих с нея,

                              сложи я на тъй гореща маса,

                              със спомена тъй яркочервен сега живея,

                              сърцето ми живее със спомена за щастие.

 

                               Бе така красива, с усмивка тъй щастлива,

                               че съм аз причината твърдеше,

                               към мойте устни тръгна дълга глътка вино,

                               но до време щастието беше.

 

                               Както става друг сърцето й поиска,

                               със самота, остатък започна денят нов,

                               виното копнее за един наистина,

                               щастлив от него и спомен за една любов.

                              

                               Имам вино истинско след истинска любов.

                                      

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор спасов Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

20 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...