Виното е силно тъй както любовта,

                             щом обичаш и вкусът е силен,

                              страстта към него сравнима с тази към жена,

                              но няма го красивото което е било.

                              Роза аз дарих ѝ, на маса пих с нея,

                              сложи я на тъй гореща маса,

                              със спомена тъй яркочервен сега живея,

                              сърцето ми живее със спомена за щастие.

                               Бе така красива, с усмивка тъй щастлива,

                               че съм аз причината твърдеше,

                               към мойте устни тръгна дълга глътка вино,

                               но до време щастието беше.

                               Както става друг сърцето й поиска,

                               със самота, остатък започна денят нов,

                               виното копнее за един наистина,

                               щастлив от него и спомен за една любов.

                               Имам вино истинско след истинска любов.