11.02.2018 г., 18:57

Вино след любов

1.5K 1 3

 

                             Виното е силно тъй както любовта,

                             щом обичаш и вкусът е силен,

                              страстта към него сравнима с тази към жена,

                              но няма го красивото което е било.

 

                              Роза аз дарих ѝ, на маса пих с нея,

                              сложи я на тъй гореща маса,

                              със спомена тъй яркочервен сега живея,

                              сърцето ми живее със спомена за щастие.

 

                               Бе така красива, с усмивка тъй щастлива,

                               че съм аз причината твърдеше,

                               към мойте устни тръгна дълга глътка вино,

                               но до време щастието беше.

 

                               Както става друг сърцето й поиска,

                               със самота, остатък започна денят нов,

                               виното копнее за един наистина,

                               щастлив от него и спомен за една любов.

                              

                               Имам вино истинско след истинска любов.

                                      

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор спасов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

20 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...