Вино § любов

Poesía

645 1 1

прибирам се на прага ме посреща

моята любима – Самота

превърна се в рутина тази среща

и все така...

днес ми се празнува че я имам

(а колко други нямат нея даже!)

единствената чаша старо вино

безмълвно се опитва подскаже

днес ми се празнува че обичам –

себе си достатъчно за да се влюбя

в самотата без да я отричам

в живота с нея без да се изгубя

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ВаняИ (Ваня Иванова)

Всъщност, самотата може би не е чак токова лошо нещо, прави те свободен! Привет, Илиана! Хареса ми, има простор за размисъл в стиха ти!

2018-02-19T18:14:59+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0