Вино § любов

Poetry

646 1 1

прибирам се на прага ме посреща

моята любима – Самота

превърна се в рутина тази среща

и все така...

днес ми се празнува че я имам

(а колко други нямат нея даже!)

единствената чаша старо вино

безмълвно се опитва подскаже

днес ми се празнува че обичам –

себе си достатъчно за да се влюбя

в самотата без да я отричам

в живота с нея без да се изгубя

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ВаняИ (Ваня Иванова)

Всъщност, самотата може би не е чак токова лошо нещо, прави те свободен! Привет, Илиана! Хареса ми, има простор за размисъл в стиха ти!

2018-02-19T18:14:59+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0