16 abr 2025, 12:43

Вино за моите мъртви приятели

  Poesía
292 7 4

 

ВИНО ЗА МОИТЕ МЪРТВИ ПРИЯТЕЛИ

 

... приятели, които отлетяха далеч от мен във Божия Безкрай,

намериха навярно топла стряха да делнат там солчица и кравай,

по чаша каберне да си налеят, да хвърлят табла – или бридж белот,

и още да се радват, че живея – ако това изобщо е живот!

дали не ме сънуват? – аз не зная, и стиховете ми дали четат? –

 

тъй както нявга в топлата ми стая превръщахме в читалня този свят,

изгубени в безмълвията Божии, ви смислям с Обич в тихия си ден –

и нищичко за вас не ме тревожи, защото знам, че мислите за мен.

Наздраве! Кабернето – седем глътки, в чашлето ми во веки ще искри!

Отнасям ви – във своите прегръдки! – прекрасни мои братя и сестри.

 

7 април 2025 г.

гр. Варна, 11, 50 ч.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...