Вино за моите мъртви приятели
ВИНО ЗА МОИТЕ МЪРТВИ ПРИЯТЕЛИ
... приятели, които отлетяха далеч от мен във Божия Безкрай,
намериха навярно топла стряха да делнат там солчица и кравай,
по чаша каберне да си налеят, да хвърлят табла – или бридж белот,
и още да се радват, че живея – ако това изобщо е живот!
дали не ме сънуват? – аз не зная, и стиховете ми дали четат? –
тъй както нявга в топлата ми стая превръщахме в читалня този свят,
изгубени в безмълвията Божии, ви смислям с Обич в тихия си ден –
и нищичко за вас не ме тревожи, защото знам, че мислите за мен.
Наздраве! Кабернето – седем глътки, в чашлето ми во веки ще искри!
Отнасям ви – във своите прегръдки! – прекрасни мои братя и сестри.
7 април 2025 г.
гр. Варна, 11, 50 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
