5 dic 2005, 18:17

Виното на живота

  Poesía
869 0 6

Тръпчиво е виното на живота,
а спомените сладко-носталгични.
Налива Господ, някак без охота,
прелитат дни, сезони динамично.

Надеждите изпивам с нежелание.
Безвкусен гняв, съмнения, тъга.
И чакам на прозореца послание
в ледени рисунки и писма.

Гори камина. На смола мирише.
Забързани сeкундите отлитат.
С леден порив, някак си от нищото,
ще изникне Снежната кралица.

Ще я поканя в своя вилает.
Вино горчиво аз ще и налея.
Ще влезе ли кралицата от лед
или навън при нея ще бледнея.

Несъвместими сме. Това е.
Блестят ехидно нощните звезди.
При нея ще замръзна. Туй го зная.
При мен, тя мигом ще се разтопи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...