Dec 5, 2005, 6:17 PM

Виното на живота

  Poetry
873 0 6

Тръпчиво е виното на живота,
а спомените сладко-носталгични.
Налива Господ, някак без охота,
прелитат дни, сезони динамично.

Надеждите изпивам с нежелание.
Безвкусен гняв, съмнения, тъга.
И чакам на прозореца послание
в ледени рисунки и писма.

Гори камина. На смола мирише.
Забързани сeкундите отлитат.
С леден порив, някак си от нищото,
ще изникне Снежната кралица.

Ще я поканя в своя вилает.
Вино горчиво аз ще и налея.
Ще влезе ли кралицата от лед
или навън при нея ще бледнея.

Несъвместими сме. Това е.
Блестят ехидно нощните звезди.
При нея ще замръзна. Туй го зная.
При мен, тя мигом ще се разтопи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...