Dec 5, 2005, 6:17 PM

Виното на живота

  Poetry
867 0 6

Тръпчиво е виното на живота,
а спомените сладко-носталгични.
Налива Господ, някак без охота,
прелитат дни, сезони динамично.

Надеждите изпивам с нежелание.
Безвкусен гняв, съмнения, тъга.
И чакам на прозореца послание
в ледени рисунки и писма.

Гори камина. На смола мирише.
Забързани сeкундите отлитат.
С леден порив, някак си от нищото,
ще изникне Снежната кралица.

Ще я поканя в своя вилает.
Вино горчиво аз ще и налея.
Ще влезе ли кралицата от лед
или навън при нея ще бледнея.

Несъвместими сме. Това е.
Блестят ехидно нощните звезди.
При нея ще замръзна. Туй го зная.
При мен, тя мигом ще се разтопи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...