5.12.2005 г., 18:17

Виното на живота

864 0 6

Тръпчиво е виното на живота,
а спомените сладко-носталгични.
Налива Господ, някак без охота,
прелитат дни, сезони динамично.

Надеждите изпивам с нежелание.
Безвкусен гняв, съмнения, тъга.
И чакам на прозореца послание
в ледени рисунки и писма.

Гори камина. На смола мирише.
Забързани сeкундите отлитат.
С леден порив, някак си от нищото,
ще изникне Снежната кралица.

Ще я поканя в своя вилает.
Вино горчиво аз ще и налея.
Ще влезе ли кралицата от лед
или навън при нея ще бледнея.

Несъвместими сме. Това е.
Блестят ехидно нощните звезди.
При нея ще замръзна. Туй го зная.
При мен, тя мигом ще се разтопи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...