24 dic 2016, 14:49

Виновен

1.2K 0 4

Потънал в мисли, със зареян поглед

поредна вечер, в познатото кресло

отпиваш ти от стъклената чаша

и чудиш се какво ли би било...

Какво ли би било ако в момента

не беше сам пред огромното стъкло,

не гледаше с тъга ти към звездите,

не бяха пусти нощите и дните...

Какво ли би било ако в момента

до теб, от плът и кръв, стоеше тя?

А седнала на скута ти спокойна

да слуша твоят пулс на любовта?

"Какво ли би било?" се питаш денем...

а смееш ли да попиташ по среднощ?

Сломен вдигни ти стъклената чаша...

с вина отпий от мътния разкош.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Периян Байрамова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...