Виновен
Потънал в мисли, със зареян поглед
поредна вечер, в познатото кресло
отпиваш ти от стъклената чаша
и чудиш се какво ли би било...
Какво ли би било ако в момента
не беше сам пред огромното стъкло,
не гледаше с тъга ти към звездите,
не бяха пусти нощите и дните...
Какво ли би било ако в момента
до теб, от плът и кръв, стоеше тя?
А седнала на скута ти спокойна
да слуша твоят пулс на любовта?
"Какво ли би било?" се питаш денем...
а смееш ли да попиташ по среднощ?
Сломен вдигни ти стъклената чаша...
с вина отпий от мътния разкош.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Периян Байрамова Всички права запазени
