Виновен

Dec 24, 2016, 2:49 PM

Poetry » Love

785 0 4

Потънал в мисли, със зареян поглед

поредна вечер, в познатото кресло

отпиваш ти от стъклената чаша

и чудиш се какво ли би било...

Какво ли би било ако в момента

не беше сам пред огромното стъкло,

не гледаше с тъга ти към звездите,

не бяха пусти нощите и дните...

Какво ли би било ако в момента

до теб, от плът и кръв, стоеше тя?

А седнала на скута ти спокойна

да слуша твоят пулс на любовта?

"Какво ли би било?" се питаш денем...

а смееш ли да попиташ по среднощ?

Сломен вдигни ти стъклената чаша...

с вина отпий от мътния разкош.

Please sign in with your account so you can comment and vote.