29 abr 2009, 21:05

Виновна!

Poesía

1.3K 0 4

***
Гореща ми е тази тишина.
Залостих си прозореца... да дишам.
Стопи се от жаравата сълза.
Безпътно по паважа я закичих.

Виновностите боднах във гръдта.
Оставих ги и зимата да тлеят.
Скрежта ги нарисува със тъга...
да ми напомня колко нежно пеят.

Сърцето ми им стана вечен дом...
уютно, ала черно ми горчеят.
А Любовта... притихна без подслон.
Но вечно жива е!!! Не я жалея!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

vesi-lina (Веска Алексиева)

Апайче...
Прегръщам те за удоволствието,че бях тук и прочетох!
!!!

2009-04-30T14:26:43+03:00
asizi (Nina Toshich)

описателно, романтично...вълшебно !6!

2009-04-30T09:24:52+03:00
lips_of_angels (Ем)

!!!
Страшно обичам да те чета!
Страхотна поезия намирам тук!

2009-04-29T22:59:37+03:00
Anita765 (Ани Монева)

Обичта не е вина, а шепота на сърцето...
Поздрав за този стих!

2009-04-29T21:13:28+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0