29 abr 2009, 21:05

Виновна!

  Poesía
1.4K 0 4

     

***
Гореща ми е тази тишина.
Залостих си прозореца... да дишам.
Стопи се от жаравата сълза.
Безпътно по паважа я закичих.

 

Виновностите боднах във гръдта.
Оставих ги и зимата да тлеят.
Скрежта ги нарисува със тъга...
да ми напомня колко нежно пеят.

 

Сърцето ми им стана вечен дом...
уютно, ала черно ми горчеят.
А Любовта... притихна без подслон.
Но вечно жива е!!! Не я жалея!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Арлина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Апайче...
    Прегръщам те за удоволствието,че бях тук и прочетох!
    !!!
  • описателно, романтично...вълшебно !6!
  • !!!
    Страшно обичам да те чета!
    Страхотна поезия намирам тук!
  • Обичта не е вина, а шепота на сърцето...
    Поздрав за този стих!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...