Виновна!
***
Гореща ми е тази тишина.
Залостих си прозореца... да дишам.
Стопи се от жаравата сълза.
Безпътно по паважа я закичих.
Виновностите боднах във гръдта.
Оставих ги и зимата да тлеят.
Скрежта ги нарисува със тъга...
да ми напомня колко нежно пеят.
Сърцето ми им стана вечен дом...
уютно, ала черно ми горчеят.
А Любовта... притихна без подслон.
Но вечно жива е!!! Не я жалея!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Арлина Всички права запазени
