***
Гореща ми е тази тишина.
Залостих си прозореца... да дишам.
Стопи се от жаравата сълза.
Безпътно по паважа я закичих.
Виновностите боднах във гръдта.
Оставих ги и зимата да тлеят.
Скрежта ги нарисува със тъга...
да ми напомня колко нежно пеят.
Сърцето ми им стана вечен дом...
уютно, ала черно ми горчеят.
А Любовта... притихна без подслон. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up